От колко помощ се нуждае Газа, за да оцелее: Визуално ръководство
По-малко от седмица след войната Израел-Газа, Организацията на обединените нации се обърна към света с молба за почти 300 милиона долара помощ за подпомагане на палестинците в Газа и Западния бряг, включително Източен Йерусалим. В рамките на един месец цифрата се увеличи почти четири пъти, тъй като цялата ивица Газа потъна в хуманитарна катастрофа.
Три месеца след началото на войната международните донори, предимно правителства, са предоставили малко над половината от исканите средства чрез плана на ООН, според данни от Службата за финансово проследяване на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA).
Цифрите разкриват, че са осигурени само четири пети от спешното финансиране, необходимо за осигуряване на продоволствена сигурност и приблизително една четвърт от необходимото за подслон, вода и канализация.
Хуманитарните организации казват, че почти цялото население на ивицата Газа е изправено пред хуманитарна криза. Интегрираната класификация на фазата на продоволствената сигурност, подкрепена от ООН агенция за продоволствена сигурност, докладва на 21 декември, че „на практика всички домакинства пропускат хранене всеки ден“ в Газа. Разпространението на болести, включително хепатит, диария и респираторни инфекции, излага на риск повече животи, според Световната здравна организация.
Агенцията на ООН за подпомагане и работа на палестинските бежанци в Близкия изток (UNWRA) съобщава, че близо 80% от цивилното население на Газа от около 2,2 милиона души е било разселено, откакто Израел започна военната си операция в отговор на нападението на Хамас на 7 октомври, когато екстремисти убиха около 1200 души и взеха повече от 200 други заложници, според израелските власти.
Мнозина се приютяват в палатки или пренаселени помещения в Рафах в южната част на Газа, след като Израелските отбранителни сили (IDF) казаха на хората да бягат както от северната част на Газа, така и от Хан Юнис на юг. Разселените палестинци, много от които са напуснали домовете си с малко или нищо, твърдят, че се борят да останат сухи и топли с настъпването на зимните температури и дъждовете.
Междувременно агенцията на ООН, която предоставя услуги на повече от половината цивилни в Газа, е на ръба на колапса, каза нейният лидер в писмо до председателя на Общото събрание на ООН на 7 декември. Към 12 януари повече от 150 членове на персонала са убити — повече отколкото във всеки друг конфликт — и най-малко 70% от оставащия персонал е разселен, според UNRWA.
IDF започна да изтегля войниците си от Газа, но заяви, че очаква боевете да продължат през 2024 г. На 22 декември Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, призоваваща за допълнителни удължени хуманитарни паузи, за да се позволи повече помощ в Газа. Не е имало пауза в боевете след седемдневен период в края на ноември, който беше договорен като част от сделката за освобождаване на заложници между Израел и Хамас.
Дългата зависимост на Газа от помощ
От години Газа е сред най-големите получатели на помощ на глава от населението в света. Преди войната четирима от всеки петима души зависеха от международна помощ и около 1,84 милиона души имаха хранителна несигурност, според Световната продоволствена програма.
Равнището на безработица в Газа е било 45% през 2022 г., според Палестинското статистическо бюро. През 2022 г., според Световната банка, Южна Африка е имала най-високото ниво на безработица в света от 29,8%, а Газа и Западният бряг заедно са били трети с 25,7%.
През 1993 г. Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) подписаха Споразуменията от Осло. Съгласно споразумението ООП се отказа от въоръжената съпротива срещу Израел в замяна на обещания за независима палестинска държава. Споразуменията също така създадоха Палестинската власт (ПА) като правителство с ограничено самоуправление за Газа и Западния бряг. Хамас, ислямистка организация, създадена през 1987 г., се противопостави на споразуменията. Нейната харта призовава за унищожаването на Израел и групата вижда Израел като нелегитимна държава, окупирала Западния бряг.
Нарастващото разочарование от ПА на редица фронтове, включително липсата на промяна, доведоха до спечелването на Хамас по-голямата част от местата на изборите за Палестинския законодателен съвет през 2006 г. Фатах, политическата партия, формираща гръбнака на ПА, и Хамас създадоха краткотрайно коалиционно правителство. Последният насила пое контрола над Газа през юни 2007 г. Оттогава ПА упражнява само ограничено самоуправление в окупирания от Израел Западен бряг.
„От средата на 90-те до началото на 2000 г. Палестина е в този проект за изграждане на държава и много помощ (развитие) отива към това“, каза Яра Аси, асистент в Университета на Централна Флорида, който изучава палестинското здравеопазване и правата на човека . „В началото на 2000-те започвате да виждате разочарование – обещанията на Осло не се сбъднаха.“
През 2007 г. бойците на Хамас превзеха контрола над Газа от силите, лоялни на ПА. След месеци израелският кабинет по сигурността ще определи Газа като „враждебна територия“.
След това Израел въведе текуща блокада, ограничавайки силно движението на хора и стоки по суша, море или въздух, което според него е от съществено значение, за да попречи на Хамас да се въоръжи. Ограниченията се отнасят до стоки, които израелците считат за имащи двойна гражданска и военна употреба, като бетон, смеси за селскостопански торове и известно медицинско оборудване.
„Много ежедневни стоки и особено строителни материали не можеха да влязат в ивицата Газа, тъй като те са в така наречения списък с „материали с двойна употреба“, каза Рене Вилдангел, сътрудник в Международния гръцки университет в Солун, Гърция, и бивш експерт по правата на човека за Близкия изток в Amnesty International.
Това затруднява реконструкцията, каза Wildangel.
ООН заяви в доклад от 2022 г., че ограниченията са имали „дълбоко въздействие“ върху ежедневните условия на живот в Газа и „подкопават икономиката на Газа, което води до висока безработица, продоволствена несигурност и зависимост от помощи“.
Вследствие на блокадата търговията спря, работните места изчезнаха и все повече семейства изпаднаха в бедност, докато населението в Газа нарасна с почти 60%, според анализ на данните на палестинското Централно статистическо бюро.
Тъй като Хамас е класифициран като терористична организация от Съединените щати и Европейския съюз, по-голямата част от международната общност прекъсна преките инвестиции в Газа след 2007 г.
Но големината на нуждата в Газа означаваше, че спешната и хуманитарна помощ трябваше да продължи да идва. Данните, публикувани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), показват, че общата чуждестранна помощ за палестинските територии е значително по-висока след превземането на Хамас в сравнение с ерата след Осло.
Но въпреки че чуждестранната помощ за Газа нарасна след превземането на Хамас, размерът на помощта се колебае всяка година, показват данни на ОИСР.
„Помощта за палестинците е adhoc, зависи от това кой е (САЩ) президентът, зависи от това кой управлява Европа; Катар може да се събуди един ден и да реши, че иска (да помогне)“, каза Аси CNN. „Така че на палестинците не им е дадена никаква способност да планират нещата за бъдещето.“
След 2007 г. САЩ засили икономическата си помощ за укрепване на палестинската автономия i
